София има какво да сложи на масата

Андрей Андреев

1 Септември 2026 г.

post Image
Андрей Андреев

Андрей Андреев

Хем общителен, хем обичащ спокойствието. Хобито му са фотографията, пътуването и дегустирането на всичко: храна, питиета, вино и природа. Пише голяма част от статиите в блога и критикува от сърце.

Докато звездите „Мишлен“ все още не са стигнали официално до София, градът вече има ресторанти, които заслужават внимание. Не непременно заради показност, а заради онези детайли, които отличават добрата вечеря: ясна идея, качествен продукт, прецизна кухня, добро обслужване и внимателно подбрано вино. В своята селекция Андрей Андреев и Мими събират именно такива места – от модерния прочит на българската кухня в „Космос“ и ARIA, през малки градски находки като Bistro Saché и Vino & Tapas, до италиански, френски и японски адреси, към които си струва да се връщаш. Това не е класация, а личен кулинарен пътеводител – с похвали там, където са заслужени, и с необходимата доза критичност там, където преживяването не е съвсем завършено. И може би точно това прави списъка интересен: зад всяко място стои реално посещение, вкус и лична история, а не просто поредната колекция от „топ ресторанти“. Кои са ресторантите, какво си струва да поръчате и кои места са останали „на границата“? Вижте цялата селекция на Андрей и Мими.

За цялата статия
продължете към

Andrey Andreev logo
News Image

Силивряк: Родопската трапеза на Мария Жекова

Във Върбово, по тесния път над Широка лъка, Мария Жекова е създала място, което трудно се побира в обичайните категории „хотел“ и „ресторант“. „Силивряк“ съчетава престой, обща трапеза и среща с родопската кухня, разказана чрез продукти и техники, които рядко стигат до съвременните менюта. Позната като победител в седмия сезон на MasterChef България и водеща на „Вкусът на България“, Жекова търси из страната позабравени рецепти и местни продукти. В описаните от Андрей Андреев вечери се появяват щир, печени чушки и домати „сливки“, качамак с брънза и манатарки, домашни кори, сушена скумрия с боб и девесил, кускус със сос от бабек и „лют ориз“, чиято киселинност идва от сушени сини сливи. Тук храната не е отделена от мястото. Каменните сгради, липсата на обхват, вечерята в определен час и разговорите около общата маса са част от една цялостна концепция. Оригиналният разказ разкрива още какво се сервира през двата дни и защо морската риба има място в старата родопска кухня. Прочетете цялата история →

14.09.2026 г.

andreev