

Доспат
0 вътре/ 0 вън
под 10€
Затворено
Американска /дъгова/ пъстърва Отличителни белези Срещана вече в доста водоеми и реки у нас, вследствие на масовото зарибяване с нея, дъговата пъстърва прави впечатление с красивия си външен вид. Цялото й тяло е осеяно с дребни, черни точки, като е възможно да има няколко големи петна по средата. Основният й цвят е сребрист с лилав оттенък; на някои места пъстървата придобива кафеникава окраска. През средата на тялото й надлъжно преминава цветна ивица, в която под различен ъгъл спрямо светлината, се загатват почти всички цветове на дъгата (оттам и дъгова пъстърва). В горните течения на реките тази риба става много тъмна, на места почти черна, тъй като се крие под камъните и в подмолите. Главата й е съразмерна, не много голяма; устата е голяма със здрави челюсти, върху които са разположени ситни зъби. Опашката, както и гръбният плавник са тъмни, изпръскани с точки. Коремните, гръдните и аналната перки са жълтеникави с оранжев оттенък. Расте изключително бързо. Дължината й може да надмине 80 см, а теглото - 7 кг. Местообитание Родината на дъговата пъстърва е Северна Америка. У нас е пренесена в началото на миналия век. Аклиматизирала се е сравнително лесно, тъй като по отношение на кислорода и заобикалящата я среда е по-невзискателна, отколкото балканската пъстърва. Приспособява се в реки и водоеми в много широки граници. Интересно е, че в по-големите водоеми дъговата пъстърва води пасажен начин на живот, докато в малките реки рибите спазват някаква йерархия и се конкурират в набавянето на храна. Във водоемите обитава откритите водни пространства, като може да бъде открита както в придънните, така и в повърхностните слоеве. До брега се приближава в търсене на храна и ако е достатъчно дълбоко. По реките обитава както най-горните им течения, така и средните, които дели с мряната и кефала. Понася температура на водата до 30 градуса и е по-устойчива на заболявания от балканката. Риболов Дъговата пъстърва се лови по абсолютно всички начини. В малките и средни реки, в зависимост от характера на реката, може да бъде ловена “на подаване” – с директен телескоп, снабден с нужното според дължината му влакно (0.10-0.16 мм), на което се закрепват от една до няколко сачми, следва повод с 0.02 мм по-тънък, а накрая се връзва кука (No.6-12). “Подаването” се извършва в близост до типичните укрития на рибата – камъни, подмоли, водопади, паднали дървета и т.н, като за стръв се ползва адекватна за сезона и конкретното място примамка – мамарец, ручейник, червей или скакалец. Ако реката е по-голяма и дълбока, може да се ползва и дълга въдица за риболов с плувка, снабдена с макара. Така с по-далечно замятане могат да се проверяват хубавите места, които със сигурност държат пъстърва. Класически начин на риболов както за река, така и за водоеми, е този с муха и шнур. Той е много красив, става все по-популярен, а и оборудването за него вече е достъпно. В зависимост от сезона, конкретното място и уменията на риболовеца, пъстървата се търси на сухи и мокри мухи, нимфи или стримери. Ако нямате мухарка, можете да направите успешен риболов с булдо, особено в по-големите водоеми и езера. Друг много атрактивен и емоционален начин да гоните пъстървата, е да използвате изкуствени примамки – блесни, воблери, силиконови примамки и много други видове. Използват се малки и средни размери примамки, къса въдица (1.80-2.10 м) за река или по-дълга (2.40-3 м) – за по-големи водоеми. Друго тайно оръжие за риболова на пъстърва, е “бомбардата” – тя прилича на булдото, но е по-издължена и снабдена с тръбичка, през която минава влакното; освен това теглото й варира от 5 до 40 г. С нея можете да подадете малка рибка, например, на огромно разстояние от брега, без да предизвикате подозрение у рибата. Дъговата пъстърва е риба, която се цени както от гастрономите - месото й е вкусно и лесно подаващо се на обработка, така и от риболовците – като трофей, доставящ незабравими емоции. Балканска пъстърва Отличителни белези Балканската пъстървата е средно голяма и изключително красива риба. Главата й добре съразмерна спрямо тялото, а устата е голяма, крайна. Има ситни зъби. Основния тон на тялото й е от светло-кафяв до тъмно-златист. Гърбът е сиво-черен, с маслено-зелени оттенъци. По цялото тяло на пъстървата са разпръснати точки, имащи най-различни цветове – жълт, оранжев, червен, черен и кафяв. Често точките са заобиколени по краищата с бяло. Гръбната и опашната перка са тъмни, напръскани с петна. Коремните и гръдните са светло-жълти, с оранжев тон по краищата; аналната перка е малко по-тъмна, с бял кант при някои екземпляри. Характерен белег за пъстървовите риби е наличието на мазна перка. Люспите са ситни, много добри закрепени. Понякога месото й е оранжево или розово. Достига тегло от 0.5 кг в реките, до 5-6 кг в големи водоеми с добра хранителна база. Местообитание Балканската пъстърва обитава горните течения на реките, а също и някои високопланински язовири; среща се в много от естествените езера на Рила, Пирин и Родопи. Задължително условие за нейното наличие в даден водоем или река, е високото съдържание на кислород във водата. Въпреки своята пъргавост, пъстървата не се мести много – миграциите й са свързани с размножаването или когато има пълноводие, като се качва нагоре по течението и в двата случая. Обикновено, в реките стои около потънали дървета, в подмолите, зад големите камъни, във водовъртежите, в бързеите и на изхода на изтичането на вира. Във водоемите обитава дълбоките, студени и богати на кислород участъци. Храни се целогодишно, като не изпада зимен сън; в реките, ако лятото е много горещо, може да изпадне в летаргия, заради намаленото съдържание на кислород, в следствие на повишената температура на водата. Замърсяванията и бракониерският риболов влияят силно на числеността на балканската пъстърва. Риболов Пъстървата се лови по всички познати начини – на плувка, дъно, с изкуствени примамки и с шнур и муха. Последният се смята за изключително удачен и емоционален способ за улова на тази риба. Важно е да се поднесе сполучлива имитация на храната, с която пъстървата се храни в конкретния сезон. В реките се търси на неголяма изкуствена примамка или муха, предимно сутрин и в близост до местата, които тя непосредствено обитава. Пазенето на тишина и внимателното придвижване са задължителна предпоставка за успешен излет, тъй като тази риба реагира мълниеносно бързо, ако се почувства застрашена. Във водоемите може да бъде търсена в дълбоките участъци или близо до повърхността, като отново се съобразяваме с периода, в който ловим. Закачена на въдицата, балканската пъстърва се бори изключително силно и продължително. Често пъти тя е победител, но срещата с тази емоционална риба доставя удоволствие, дори когато сме загубили битката. Що се отнася до вкуса на месото й, то е нежно, без излишен тежък дъх и без плаващи кости, заради което се смята за едно от най-ценните.