В Foul Witch Магията е Тъмна, Шумна и Невинаги Сполучлива

Този ресторант и винен бар в Ийст Вилидж, дело на екипа зад Roberta’s, предлага готическа атмосфера и някои кулинарни попадения, особено хлябът.

Пит Уелс

16 юли 2024 г.

Първото нещо, което Foul Witch прави, е да те потопи в почти пълна тъмнина. Щом очите ти привикнат, забелязваш колко е претъпкано. След това идва шумът – постоянно, енергично бръмчене, което понякога прераства в оглушителен грохот. Ако някога сте се чудили какво би било да пиете натурално вино в гробница, пълна с вампири, които са забравили да си сложат слуховите апарати, Foul Witch е вашият шанс да разберете.

Този ресторант е най-новото попълнение към разрастващата се империя на собствениците на Roberta’s от Бушуик. Открит през януари в Ийст Вилидж, той бързо се превърна в едно от най-търсените места в града. И има защо – носи ДНК-то на Roberta’s, но с по-мрачен, готически привкус. Представете си винен бар, който е прекарал твърде много време, слушайки The Cure.

Атмосферата е умишлено потискаща. Стените са тъмни, светлината е оскъдна, а пространството е тясно. Целта очевидно е да се създаде усещане за интимност, почти за тайнственост. Но когато ресторантът е пълен, което изглежда е почти винаги, интимността лесно преминава в клаустрофобия, а мистерията се изпарява в хаоса.

Менюто също следва тази мрачна естетика, но с някои проблясъци. Фокусът пада върху дървесната пещ, наследство от Roberta’s. И точно тук Foul Witch наистина блести. Хлябът, например, е абсолютно задължителен. Поднася се топъл, с хрупкава коричка и дъвчаща среда, придружен от разбито масло с нотка на аншоа. Сам по себе си той почти оправдава посещението.

Други предястия са по-непостоянни. Мидите ‘Казино’ бяха приятни, макар и леко претрупани с галета и чушки, които заглушаваха деликатния вкус на мидите. Салатата с цикория и аншоа беше свежа, но нищо повече.

При основните ястия отново има възходи и падения. Пилето, печено на дърва, беше сочно, с хрупкава кожа и опушен аромат – истинско попадение. Пастата обаче – ригатони с пикантен сос от агнешко – беше малко тежка и едноизмерна. Имаше нужда от повече свежест или киселинност, за да балансира наситения вкус.

Интересен е и подходът към зеленчуците. Гарнитура от моркови, отново печени на дърва, беше изненадващо добра – сладка, опушена и леко карамелизирана. Но броколините, макар и добре приготвени, бяха някак обикновени.

Винената листа е обширна и се фокусира силно върху натурални, биодинамични и ниско-интервентни вина. Това е рай за почитателите на този стил, но може да е предизвикателство за тези, които предпочитат по-класически вкусове. Цените на вината, както и на храната, са в горния край на скалата за подобен тип ресторант.

Обслужването е енергично, но понякога изглежда претоварено. В пиковите часове може да се наложи да почакате или да помахате по-настоятелно, за да привлечете вниманието на сервитьора. Шумът определено затруднява комуникацията.

И така, какво е крайното заключение за Foul Witch? Това е ресторант с ясна идентичност и силна концепция. Има потенциал да бъде наистина специално място. Храната, особено тази от дървесната пещ, може да бъде отлична. Хлябът е феноменален. Но шумът и тълпите могат да бъдат изтощителни. Усещането е сякаш си на страхотно парти, но музиката е твърде силна и не можеш да чуеш какво ти казват приятелите.

Foul Witch предлага запомнящо се преживяване, но не винаги по най-добрите причини. Струва си да се посети, особено ако сте фен на Roberta’s или на натуралните вина. Просто бъдете подготвени за тъмнината и шума – и задължително поръчайте хляба.