4 Август 2026 г.
Земеделските производители в цяла Европа сигнализират за сериозен спад в производството на храни и предстоящо поскъпване на продуктите. Причината е комбинация от екстремни горещини, суша и горски пожари, които унищожават реколтата от царевица до зеленолистни зеленчуци. Маслиновите горички също са засегнати, тъй като климатичната криза вдига температурите на континента до нови рекордни нива. Това означава, че цената на зехтина, която и без това е висока, се очаква отново да тръгне нагоре.
Асоциацията на производителите на зеленчуци 'Légumes de France' предупреди, че са загубени хиляди тонове продукция на стойност десетки милиони евро – включително салати, моркови, праз, чесън и лук. При някои култури се очаква реколтата да бъде наполовина заради липсата на дъжд. Горещото време във Франция забави и растежа на гроздето в известни винарски региони като Шампан, Бордо и Бургундия. Това заплашва не само обема на продукцията, но и води до една от най-ранните гроздоберни кампании в историята. В Шампан се готвят да започнат прибирането на реколтата около 15 август – цял месец по-рано от обичайното преди няколко десетилетия. Според данни на Ройтерс, лозарите очакват добивите да бъдат с около 10% по-ниски от миналогодишните.
В Испания министерството на земеделието прогнозира, че реколтата от зърнени култури за сезон 2026-27 ще спадне от миналогодишните 24 милиона тона на малко над 18,5 милиона тона. Тази прогноза е направена още преди пожарите да нанесат своите щети. Въпреки че испанските фермери са по-добре подготвени за суша, използвайки устойчиви сортове и системи за напояване, климатичните аномалии се оказват огромно предизвикателство.
Европейският съюз вече понижи прогнозите си за редица култури. Очаква се реколтата от слънчоглед, който е критично важен за готварските масла, да спадне със 7%. Прогнозите за царевицата са намалени с 6%, а тези за картофите и соята – с 3%. И все пак, някои страни са по-малко засегнати – Румъния, например, е имала повече валежи, а пшеницата в Италия се оказва изненадващо устойчива.
От земеделската организация ASAJA съобщават, че пожарите са нанесли преки щети на овощни градини, лозя и оранжерии, засягайки производството на цитруси, авокадо, бадеми и зеленчуци. Основното опасение обаче са по-високите производствени разходи, а не ограниченията в международната търговия. Производителите на зехтин се подготвят за нов ценови шок. Пожарите опустошиха маслинови гори в Гърция, Италия и Португалия, а дори съседните площи, които не са изгорели, страдат от пепелта и лошото качество на въздуха. Жегата доведе и до разпространение на вредители и болести, както и до по-малки размери на плодовете.
Въпреки че цените на зехтина в световен мащаб бяха започнали леко да спадат, в момента средната цена за литър 'extra virgin' в магазините в Обединеното кралство остава над 7 паунда и отново започва да расте. Сара Вашон, основател на групата 'Citizens of Soil', споделя: 'Ако времето не се нормализира скоро, трябва да очакваме цените да се повишат през есента, тъй като ще има по-малко годни плодове за производство на зехтин'.
Реколтата в Обединеното кралство също е ударена от сушата. Търговците на едро казват, че се налага да разчитат на Испания и други страни за основни продукти като маруля 'Айсберг' и броколи, докато британските фермери предупреждават за недостиг. Джейсън Бул, управляващ директор на 'Eurostar Commodities', обясни, че поредните горещи вълни са ускорили узряването на зимните култури в голяма част от Европа, което е скъсило критичния период на наливане на зърното и е намалило неговия размер и качество.
Турция се очертава като голямото изключение – там прохладната и влажна пролет е подкрепила рекордно високи добиви. Италия също е сред положителните примери, особено при пшеницата за брашно, използвано за кексове и бисквити. Европейската комисия прогнозира 10% увеличение на италианското производство. Румъния също се радва на добра година след няколко последователни суши, като според прогнозите реколтата от царевица ще достигне 8,2 милиона тона.