Огнено изпитание: Как жегите в Британия стават опасни за работещите

В задушната кухня на пъба 'Плимсол' в Северен Лондон, главният готвач Джошуа Суини е омотал ледена кърпа около врата си, за да пребори жегата. Когато температурите в столицата надхвърлиха 35 градуса, всички, които нямаха късмета да работят в климатизирани офиси, буквално се топеха. Суини споделя, че са се опитали да включат в менюто повече ястия, които не изискват фурни или котлони. Това обаче е трудно, когато заведението е известно най-вече с чийзбургерите си, чието приготвяне изисква стоене над горещата скара. 'Изведнъж осъзнаваш, че предлагаш седем вида салати, а не можеш да набавиш достатъчно сурова риба', казва той. Колкото до самото охлаждане, вентилаторите по-скоро само разнасят топлия въздух, а и не е позволено да се ползват в самата кухня по време на работа. Суини разказва, че персоналът прибягва до всякакви методи: 'Дори съм виждал човек да си прави ледена баня в голяма пластмасова кофа'.

Докато Суини някак успява да се справи, пекари, строители, шофьори на автобуси, парамедици и учители са категорични – горещите вълни стават изключително опасни за тях. Кампанията за въвеждане на максимална работна температура в Англия, която да изравни страната с други европейски държави, набира скорост. Испания е златният стандарт: там максималната температура за седяща работа (като в офис) е 27 градуса, а за лек физически труд – 25 градуса. В Белгия правилата също са стриктни, варирайки от 29 градуса за лек труд до едва 18 градуса за много тежка физическа работа.

Кени Динсдейл, строителен работник, предупреждава, че рискът за живота при работа в екстремни жеги е реален. 'Ако не внимаваш, рискуваш сериозно нараняване – било то чрез дехидратация, топлинен удар или, в най-лошия случай, смърт'. Той отбелязва, че работната сила в строителството застарява – самият той е почти на 65 години – и предлага браншът да приеме 'средиземноморско работно време', за да се избягва най-големият пек през деня.

Пекарите, които работят с огромни горещи фурни в често малки и непроветриви помещения, също изпитват големи затруднения. Сара Уоли от синдиката на работещите в хранителната промишленост споделя, че докато навън е горещо, вътре става още по-непоносимо. Нейният съюз настоява за температурни ограничения от десетилетие. Някои работодатели са въвели облекчения като по-свободно работно облекло, осигуряване на студена вода и изотонични напитки, но на други места се очаква работниците да продължат постарому, без никакви допълнителни мерки.

За служителите на първа линия, като парамедиците, е невъзможно просто да спрат работа, но те настояват за правото да свалят тежките си униформи, когато стане твърде горещо. Един медик от Бирмингам описва ситуацията като 'кошмарна' и споделя, че се поти дори само докато шофира. Негов колега от Лондон допълва: 'Обичам хубавото време, но в момента, в който облека униформата, става непоносимо. Наскоро трябваше да свалям пациент от седмия етаж и не мисля, че някога съм се потил толкова през живота си. Физическото натоварване е екстремно'.

Шофьорите на автобуси също изразяват възмущението си от парниковия ефект в кабините, където температурите понякога надвишават 40 градуса, а климатиците често не работят. 'Фирмите си мислят, че едно малко вентилаторче в кабината помага. Не е вярно. Вътре е по-горещо, отколкото навън', разказва един шофьор, който страда от мигрена, обостряща се от жегата.

Хума Хак от Конфедерацията на профсъюзите (TUC) подчертава: 'Опитът на другите страни е ясен – максималните температури работят. Щом работят в Испания, където летата са много по-горещи, ще работят и тук'. Синдикатите призовават за правила, които да задължават работодателите да вземат мерки, когато термометърът премине 24 градуса, и работата да спира напълно при 30 градуса (или 27 за тежък физически труд). Работниците вече използват своята колективна сила, за да извоюват промените, необходими за по-безопасни и прохладни работни места.